„САД БОЖЕСТВЕННЫХ ПЕСНЕЙ, ПРОЗЯБШІЙ ИЗ ЗЕРН СВЯЩЕННАГО ПИСАНІЯ”,
ПЕСНЬ 19-я „АХ, ТЫ, ТОСКА ПРОКЛЯТА...”
Григорий Саввич Сковорода (1722-1794 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
„ГРАДИНА ОТ БОЖЕСТВЕНИ ПЕСНИ, ПРОЗРЯНИ ОТ ЗЪРНАТА НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ”,
ПЕСЕН ДЕВЕТНАДЕСЕТА
АХ ТИ, ТЪГА ПРОКЛЕТА
Ах ти, тъга проклета! О, печал досадна! Рано
гризеш ме тук – молец сред дрехите, ръжда в стомана.
Ах ти, скука! Ах ти, мъка, люта мъка!
Преследваш ме, навсякъде си с мен и всеки час
ти като риба във вода си все около нас.
Ах ти, скука! Ах ти, мъка, люта мъка!
Ти с острия си нож от злия звяр ще се спасиш,
но скуката дори и с меч добър не ще сразиш.
Ах ти, скука! Ах ти, мъка, люта мъка!
С добросърдечна дума ще отблъснеш всеки звяр,
но тя е непрестанно в твойте мисли господар.
Ах ти, скука! Ах ти, мъка, люта мъка!
Христе, ти – меч небесен в ножницата на плътта!
Чуй жалния ни вопъл в тази зверска пустота!
Ах ти, скука! Ах ти, мъка, люта мъка!
Отгоре щом пресладкият ти говор изреве,
ще бъде мълния за всички гадни зверове.
Вън ти, скука, вън ти, мъка, в дим се пукай!
Написана през 1758 г. в переяславската степ, в село Каврай.
Ударения
АХ ТИ, ТЪГА ПРОКЛЕТА
Ах ти́, тъга́ прокле́та! О́, печа́л доса́дна! Ра́но
гризе́ш ме ту́к – моле́ц сред дре́хите, ръжда́ в стома́на.
А́х ти, ску́ка! А́х ти, мъ́ка, лю́та мъ́ка!
Пресле́дваш ме, нався́къде си с ме́н и все́ки ча́с
ти като ри́ба във вода́ си все́ около на́с.
А́х ти, ску́ка! А́х ти, мъ́ка, лю́та мъ́ка!
Ти с о́стрия си но́ж от зли́я звя́р ште се спаси́ш,
но ску́ката дори́ и с ме́ч добъ́р не ште́ срази́ш.
А́х ти, ску́ка! А́х ти, мъ́ка, лю́та мъ́ка!
С добросърде́чна ду́ма ште отблъ́снеш все́ки звя́р,
но тя́ е непреста́нно в тво́йте ми́сли господа́р.
А́х ти, ску́ка! А́х ти, мъ́ка, лю́та мъ́ка!
Христе́, ти – ме́ч небе́сен в но́жницата на плътта́!
Чуй жа́лния ни во́пъл в та́зи зве́рска пустота́!
А́х ти, ску́ка! А́х ти, мъ́ка, лю́та мъ́ка!
Отго́ре што́м пресла́дкият ти го́вор изреве́,
ште бъ́де мъ́лния за вси́чки га́дни зверове́.
Въ́н ти, ску́ка, въ́н ти, мъ́ка, в ди́м се пу́кай!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Сковорода
„САД БОЖЕСТВЕННЫХ ПЕСНЕЙ, ПРОЗЯБШІЙ ИЗ ЗЕРН СВЯЩЕННАГО ПИСАНІЯ”, ПЕСНЬ 19-я
АХ, ТЫ, ТОСКА ПРОКЛЯТА...
Ах ты, тоска проклята! О докучлива печаль!
Грызеш мене измлада, как моль платья, как ржа сталь.
Ах ты, скука, ах ты, мука, люта мука!
Где ли пойду, все с тобою везде всякій час.
Ты, как рыба с водою, всегда возле нас.
Ах ты, скука! ах ты, мука, люта мука!
Зверяку злу заколеш, естли возмеш острый нож,
А скуки не побореш, хоть мечь будет и хорош.
Ах ты, скука, ах ты, мука, люта мука!
Добросердечное слово колет сих зверей,
Оно завсегда готово внутрь твоих мыслей.
Ах ты, скука, ах ты, мука, люта мука!
Христе, ты – меч небесный в плоти нашея ножнах!
Услыши вопль наш слезный, пощади нас в сих зверях!
Ах ты, скука, ах ты, мука, люта мука!
Твой нам свышше глас пресладкій, аще возревет,
Как молнія, полк всех гадких зверей ражженет.
Прочь ты, скука, прочь ты, мука с дымом, с чадом!
Сложенна 1758 года в степах переяславских, в селе Каврае.
---------------
Руският и украински поет, философ, композитор, мислител, мистик и преводач Григори Сковорода (Григорий Саввич Сковорода) е роден на 22 ноември/3 декември 1722 г. в с. Чернухи, Киевска губерния. Завършва Киево-Могилянската академия (~1740-1742 г.) и от 1741 г. известно време е певец към императорския хор в Санкт Петербург. Странстващ философ, баснописец и педагог, произведенията му оказват сериозно влияние на руските мислители; считат го за родоначалник на руската и украинската философия. Обикаля десетки европейски страни. Пише творбите си на руски, латински и гръцки, литературният му език е оригинален, самобитен, с привкус на руски разговорен език и малоруски наречия. Превежда от латински творби на Цицерон и от гръцки творби на Плутарх. Чете лекции и води курсове по поетика, гръцки език, философия и богословска философия. Автор е на басните „Благодарный Еродий”, „Убогий жаворонок”, „Басня Эзопова”, „Басни харьковские” (1774 г.), на трудовете „Асхань” (1767 г.), „Алфавит, или букварь мира” (1775 г.), „Икона Алкивиадская” (1776 г.), „Книжечка, называемая Silenus Alcibiadis, сиречь Икона Алкивиадская” (1776), „Начальная дверь к христианскому добронравию” (1780 г.), „Книжечка о чтении священного писания, нареченна Жена Лотова” (1780 г.), „Потоп змиин” (1780 г.), „Брань архистратига Михаила со Сатаною о сем: легко быть благим (1783 г.) и др. Умира на 29 октомври/9 ноември 1794 г. в с. Ивановка, Харковска губерния.